Между XIV- XIX-ти век, в османските дърводелски изкуства се наблюдава усъвършенствана техника за украсяване, наречена „Едиренекари“ или „Одринска изработка„. Тази техника, която за първи път се появява в Одрин и придобива уникални черти в ръцете на Одринските майстори, след това е широко прилагана в много части на Анадола. Най-вече в Одрин и Истанбул са създадени работилници в които художниците работят колективно. Поради това повечето от творбите нямат подписи на художници или автори върху тях. Вижда се, че Eдирнекари се прилага върху дървени произведения – сандъци, парапети, врати на шкафове, чекмеджета, тавани, малки поставки за лампи, малки поставки за поставяне на кавук върху тях (кавук е вид шапка, върху която се навива чалма), кръгли табли (голям поднос, използван като маса за хранене), подложки за свещници, кутии за стенни часовници, подложки за мастилници, различни видове рамки за картини, специални рамки за султански грамоти, комплекти за писане, калъфчета от кожа, а също така изкуството се прилага върху картонени и кожени изделия, върху кориците на книги и тетрадки.
Украсите с Едирнекари обикновено са прилагани върху подове, украсени с дърворезба, върху дървени изделия от бита или върху дървени плоскости. Това изкуство включва геометрични мотиви особено в късните периоди, когато тази техника е била популярна, като също се използват цветове на зюмбюли в стиловете барок и рококо, карамфили, букети с цветя и различни плодови мотиви, както и класически мотиви „руми“ (селдужушки декоративен стил, съчетаващ растителни и животински елементи). Техниката на дърворезба при украсата с Едирнекари върху дървени произведения се прилага най-вече върху подложки за кръгли метални тави, рафтове за поставяне на кавук върху тях (кавук е вид шапка, върху която се навива чалма), тавани и краката на парапети. Подложки за кръгли метални тави са изработвани изцяло в специфичната техниката на дърворезба принадлежаща и развита в Одрин, като на многоъгълно дъно е поставена плоска и без украса дъска, а резбовани мотиви се повтарят през определени интервали на страничните стени. По таваните, които са най-забележителните черти на къщите в Одрин, преобладава стил рококо от XIX-ти век и са широко използвани флорални мотиви. Трудно е да се намери най-старото произведение, направено в този стил в Одрин, защото таваните с Едирнекари в двореците Чиханюма Касри и Кум Касри, не са оцелели до нашето време.
Най-добрите примери за дърворезба с Едирнекари с резбовани мотиви могат да се видят върху краката на парапетите. В тях, всички повърхности са украсени с флорални мотиви издълбани с нисък релеф и боядисани в ярки цветове. В допълнение, дивани, первази на прозорци, завеси и ъглови шкафове, могат да се видят в музея в Одрин, като са украсени с флорални мотиви в светлозелени, пастелно жълти и сини цветове. В дървените произведения за украса най-вече се използват цветове от позлата, зелено, сусамово зелено, лилаво, жълто, шафраново, кафяво и червен цвят.
Едирнекари се използва широко върху чекмеджета на маси за писане през XVIII-XIX- ти векове. Елегантността в тяхната конструкция, яркостта и хармонията на боята им привличат вниманието. На плоскостите на някои от тях са поставени метални обкови, като комбинирането на дърво и метал им осигурява по-красив външен вид.
Произведенията с регистрационни инвентарни номера 1286, 1286 и 1288 в Одринския музей, са сред най-красивите примери от този стил. Тази техника на украсяване, която първоначално е била основно османска дворцова украса е подобна на народното изкуство в някои аспекти. Лакираните сандъци и кутии с Едирнекари придобиват основни характеристики в Одрин и са копирани в много части на страната. Въпреки това, простотата и художествената зрялост на Едирнекари, който се прилага в Одрин, не се вижда на други места и привлича вниманието с това, че стила който се прилага например в Истанбул не e изпълнен толкова смислено, качествено и внимателно. Освен върху дърво, Едирнекари се използва и върху кориците на книги и тетрадки, а по-елегантни произведения са създадени чрез полиране на украсите с лак. Въпреки че цветята и букетите с Едирнекари върху кориците на книги и тетрадки изглеждат груби на пръв поглед, те достигат голяма зрялост по отношение на композицията и цвета. Най-старите примери, които са оцелели до нашето време, са корици на книги и тетрадки, направени през периода Мурад III. (между 1574-1598г.). Чекмеджетата от стил рококо, принадлежат към края на XVIII-ти век и началото на XIX-ти век, също са сред най-красивите образци на стил Едиренекари. Можем да се каже, че най-добрите примери на Едирнекари са в украсите на Джамията Селимие по краищата на махфили за мюезини (оградено повдигнато място в джамията) и във всичките джамии, построени от Мимар Синан, както и в украсите на Ески Джамия по краищата на махфили за мюезини и махфили за султани, в украсите на Томбул Джамия в Шумен и в украсите на други джамии в Балкански градове.
Сандъците, едни от материалните културни ценности на турския фолклор, са едни от най-важните вещи на турските къщи. Сандъкът е мебел с форма на кутия с капак върху него, за да се поставят вещи в него, да се съхраняват и транспортират. Със своите форми, материали и украсите, те са произведенията, отразяващи изкуството и естетическото разбиране за периода си, към който принадлежат. Тъй като Едирнекари е стил, който се упражнява от различни хора, обикновено работещи в група и се прилага върху дървени и кожени изделия, а също при обработване дърво и украсяване, обикновено няма подписи на художници и автори върху тях. Значението на Едирнекари за Одрин е, че е получил името си от града в който е роден и е оставил много ценно изкуство за света. Днес не са останали много майстори и художници, които използват тази техника и изкуство в
