Българските традиционни занаяти и домашни дейности създават предмети и произведения, чиято стойност се оказва впечатляващо устойчива на силата на времето. За направата на различните изделия българите и българките са използвали местни суровини и материали, като произвежданото е било с изцяло практическа насоченост. Днес здравината и качеството на сътвореното от неуморните ръце на майсторите – занаятчии и жените – домакини все така не спира да радва и удивлява. Предметите се отличават с висока художествена и културна уникалност, с което лесно се обяснява тяхната непреходност. Всяка една творба е своеобразна плетеница от различни художествени концепции, имали важно значение за формиране на естетически критерии на поколения наред българи.
Творенията, родени от традиционните и домашни занятия, имат дълготраен принос в разширяване на представите за мястото и ролята на красивото в бита на българите. Те образуват един балансиран „микрокосмос“, в който са се простирали измеренията на материалния свят на нашите предци.
Предметите, произхождащи от домашните дейности, първоначално се създават от нуждата за задоволяване на ежедневни човешки потребности. Постепенно обаче те започват да засенчват продукцията на занаятчиите.
Епохата на Възраждането (XVIII-XIX век) бележи значителен напредък в развитието и популяризирането на народни занаяти по българските земи. През този времеви отрязък се появяват много интересни стилове и образци, които внасят свежест и ново усещане в традиционните представи. Постоянно разрастващите се пазари през Възраждането дават широко поле за реализация и стимулират разцвета на занаятите. Тъкмо тогава българските условия са били особено благоприятни за формиране на влиятелни структури на занаятчийските еснафи, които впоследствие успяват да докоснат завидни висоти в специализирането на производството.
През възраждането се появяват първите художествени школи, формират се възрожденските занаятчийски центрове по грънчарство (в Бусинци и Троян) и по килимарство и тъкачество (в Чипровци и Котел). Интересът е бил насочен към добиване и усъвършенстване на уменията за боравене с природната материя. Търсел се е балансът между различни стилове и похвати с цел извайването на материята до по-съвършена форма. Така води началото си една дълга поредица от новаторства, които днес назоваваме като „тайни“ на занаята. Те са се предавали от баща на син, от майстор на калфа. Въпросните умения граничели с майсторството и са били възприемани като нещо много деликатно. Те са сбор от технични и технологични правила, които по традиция не се записват, а се предават от човек на човек.
Произведенията на народните занаяти и домашни дейности са били, освен израз на тогавашната концепция за красиво, но и израз на представата за полезно. Според традиционните представи за красиво се е смятало това, което носи най-големи ползи за бита. По българските земи са разпространени много и разнообразни занаяти и домашни дейности, намиращи се в тясна връзка с начина на живот на хората за тогавашните времена. Всяка материална творба се отличава със своя уникалност. В пазеното до днес богато разнообразие от произведения на домашните занятия, някои от творбите ярко изпъкват със своята художествена уникалност, което е голям повод за гордост..
